ВТОРА МЛАДОСТ, БРОЙ 42 (656)

 АКТУАЛНО СРЕЩИ ЛИЧНОСТИ ЗДРАВЕ ДОБРИ РЪЦЕ ЖИВОТЪТ ДЯДО, БАБА, ВНУЦИ СЪДБИ ЗАБАВА

Фонд „Земеделие“ приемат заявки
за компенсации заради руското ембарго

До 15 октомври в областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие“ се приемат заявки за плащане по схема „Временни извънредни мерки за подпомагане на пазара в сектора на зеленчуците и плодовете“, която бе въведена заради руското ембарго върху внос на тези стоки от страните-членки на ЕС. Помощта се изплаща за необрана или изтеглена от пазара продукция. Документите се подават по адрес на регистрация на физическите лица или по адрес на управление на юридическите лица, съобщиха от фонда.
Заявки за плащане могат да подават производителите на плодове и зеленчуци, чиито заявления за намерение са нотифицирани до ЕК, получили са одобрение на намеренията за участие и са подали исканията за прилагане на мерките „изтегляне от пазара“ и „небране“ в областните дирекции на фонд „Земеделие“, а дейностите по тях са изцяло изпълнени и проверени от Техническия инспекторат на Разплащателната агенция. Цялата информация можете да прочетете в брой 42 на в. „Втора младост” 

ДКЕВР да се избира от парламента, предвиждат промени

Целта е ДКЕВР да стане по-независима от Министерския съвет. Ето защо промените предвиждат членовете на ДКЕВР да се избират вече от Народното събрание. Числеността им ще остане същата, но председателят и членовете ще имат изравнени правомощия. Дефицитът в ДКЕВР е около 700 хил. лева. най-вече заради направените одити на електроразпределителните дружества. По закон тези одити са платени от дружествата, но парите са постъпили в централния бюджет, а оттам не са преведени на ДКЕВР. Комисията има и съдебни разходи от порядъка на 100 хил. лв. по заведени срещу комисията дела.

В Сливен ни очакваше изненада

Третата награда от абонамента за 2013 г. на в. „Втора младост” получи нашият читател Панайот Добрев. Екип на редакцията се срещна с него в дома му, за да му поднесе наградата – термокана.

Голямата изненада ни очакваше тук. Върху красиво аранжирана кръгла маса, сред блюдата с вкусотии, беше разположена бяла торта с надпис „Втора младост“. Бяхме очаровани и се почувствахме много щастливи, защото в този миг осъзнахме колко истински оценяват вестника нашите читатели. В тази прекрасна атмосфера, сред тези прекрасни хора, не бихме могли да не седнем на масата им и да уважим тяхното старание. Не можеше и да откажем да опитаме парче от тортата в наша чест. А да се откажеш от баницата на София, е трудно да се въздържиш. Толкова е вкусна и приготвена по някакъв специален начин, че веднага записах рецептата. Денят ни наистина беше изпълнен с радостни преживявания. Целият разказ можете да прочетете в брой 42 на в. „Втора младост”

Интервю с най-големия български дарител

Д-р Милен Врабевски: Генетично обременен съм с родолюбие

Д-р Врабевски е носител на специалната награда на Българския дарителски форум за личност, допринесла за развитието на благотворителността в България през 2011 г. През 2013 г. му е връчена наградата на Европейския парламент – Европейски гражданин – 2013. Също така е отличен със специалната награда в категория „Индивидуален дарител с кауза“ на церемонията на годишните награди „Заедно“ в благотворителност за инициативата на Фондация „Българска памет” – „Път към университета“. През 2013/2014 г. кампанията е включила 757 ученици и младежи от 14 населени места. През 2014 г. получава отличие от БДФ със специална награда за личност, допринесла за развитието на благотворителността в България като основател и изпълнителен директор на „Комак Медикал” – най-голямата частна научноизследователска организация в Югоизточна Европа и първия голям дарител на фондация „Искам бебе“, подкрепил инициативата за създаване на фонд „Ин витро“.

– Разкажете за вашите деди, които са формирали съзнанието ви и самочувствието на българин.

– Произхождам от стар революционен род. По бащина линия предците ми Хаджи Станьо Врабевски и племенниците му (от убития от османлиите негов брат Иван) Станчо и Станьо са били сподвижници на Георги Раковски и Васил Левски. Хаджи Станьо бил председател на местния революционен комитет и редом с това най-богатият човек в региона. Когато се събирала областната управа, първенците не смеели да взимат решения без него и когато той бил на гурбет, го изчаквали да се върне. След обира на турската поща в Арабаконак през 1872 г. и тримата са заловени от османската власт и заточени в Диарбекир. Единият брат издъхва от побоищата там, другият оцелява и успява да избяга с чичо си и Петко Милев Страшния, секретар на комитета. Последните двама се сродяват веднага след войната (откъдето продължава родът ми), а хаджи Станьо става първият кмет на Тетевен и дава парите от касата на комитета на държавата. По майчина линия прапрадядо ми Стойко Бойчев е шипченски опълченец, родом от Лозенград, Източна Тракия. Въпреки че е бил осигурен до живот, Стойко си остава комита по кръв и веднага щом започва Илинденско-Преображенското въстание, грабва пушката, отива на Петрова нива и загива в едно от първите сражения с османските войски. Прадядо ми Стоян Тодоров е герой от 2 войни за Национално обединение – има орден за храброст от атаката на Одрин, 1913 г., и Криволак, 1915 г. Вярвам в родовата и националната памет и съм „генетично обременен“ с родолюбие. Националната ми гордост е резултат не само на семейната среда. Имах прекрасни преподаватели в училище и университета, благодарение на които ставаш човек и подчертано – родолюбец… Цялото интервю с д-р Милен Врабевски може да прочетете в брой 42 на в-к Втора младост

Старостта – начин на употреба, или как да я преживяваме по-добре

Кога започваме да се чувстваме остарели? – може би при пенсионирането или пред прага на старческия дом, или когато видим първата дълбока бръчка, или при раждането на първото внуче…При всеки това е различно.

Учените медици ни дават полезна информация относно старостта. Според техните изследвания остротата на зрението започва да спада още от 10-годишна възраст. Първите ситни бръчици се появяват около 20-годишна възраст. Някои спортисти влизат в отбора на ветераните едва на 30-годишна възраст. След 35-годишна възраст пък намалява фертилността и у двата пола. А около 40-ата годишнина се появяват и малки бели петънца в паметта…Как ви се струва това?!

Колкото и да не ни се иска тези загуби и ограничения с годините нарастват. Човечеството винаги си е давало сметка за щетите и неволите, които съпътстват остаряването. В древността мъдрите мъже и жени са търсели и намирали изход, те са се изказвали ласкаво за този краен стадий на живота. Древният философ Сенека дори възхвалявал напредналата си възраст, осигурила му повече свобода и спокойствие, като заявил, че е настъпил най-щастливият период в живота му. А мислителят Соломон намирал утеха и удоволствие в това, че имал повече време за любими занимания, преди всичко да усвоява повече нови и нови знания. Днес обаче все по-рядко се срещат хора, които споделят тези оптимистични възгледи. Днес на напредването във възрастта се гледа с уплаха и ненавист. Защото в ерата на обожествяването на младостта и младеенето да остаряваш изглежда някак си непрестижно. Тази нелепост ни се натрапва от непрестанно леещите се потоци на агресивни реклами за козметика, фитнес, мода, конкурси. А стареенето се превръща все повече в сериозен и многостранен обществен проблем. Затова с особена тежест се поставя въпросът: „Как да остаряваме по-здравословно?”. Японските столетници от остров Окинава дават отговор на този въпрос с рецепта… Цялата статия може да прочетете в брой 42 на в. Втора младост

6 признака, че се задава инфаркт

Болката в областта на сърцето е една от най-честите причини да повикаме „Бърза помощ”. Има случаи, когато всяка минута е ценна. Но винаги ли е така? Кога трябва да търсим спешно помощта на лекаря и кога можем да го посетим в редовните му приемни часове, без да звъним за линейка?

Разбира се, преди всичко трябва да знаем, че болката в сърцето може да се окаже сигнал за сериозни проблеми, в това число – и за инфаркт на миокарда. За да не стане грешка и за да успеем правилно да ориентираме диспечера от телефон 112, добре е да знаем кои са основните характеристики на сърдечната болка… Цялата статия както и още много полезни здравни съвети четете  в брой 42 на в. „Втора младост”

Биопрогноза

13.10 – 19.10

По-сериозни здравословни проблеми през периода могат да имат страдащите от хроничен или често повтарящ се синузит. На тях привържениците на лечението с пчелни продукти препоръчват неколкократното дневно втриване в ноздрите на прополисов мехлем за хрема. Съдържащите се в него прополис и етерични масла упражняват силно противовъзпалително и директно противомикробно действие. От полза при инфекция в организма, независимо от нейната локализация, ще бъде и ежедневното приемане на 2-3 капсули от хранителната добавка Имуно Фитолек. Тя съдържа витамин С, цинк и селен и екстракти от ехинацея и саменто /котешки нокът/ – двете билки с най-мощното имуностимулиращо действие в растителния свят. Очакваните магнитни бури могат да окажат известно неблагоприятно въздействие върху здравето на хора с мениероподобен синдром . Добре е за тях ежедневно да изпиват по една капсула Гинко билоба Макси. Съдържащите се в този растителен продукт 120 мг екстракт от листата на растението гинко билоба са изключително богати на вещества със съдоразширяващ и антиоксидантен ефект. По този начин се постига подобряване на снабдяването на мозъка с кислород и хранителни субстанции, с последващо облекчаване на оплакванията от главоболие и световъртеж. Разбира се, важно е и да се избягват евентуални по-големи физически и психо-емоционални натоварвания. Не на последно място може да помогне и приемането на определени хомеопатични лекарства, стимулиращи собствения оздравителен потенциал на организма да се справя със съответния проблем.

Магнитни бури: 17 октомври

Д-р Мариян Иванов

Добре е да знаете

Алцхаймер – проклятието на умните

Тези дни сър Тери Пратчет, който е на 66, за първи път отмени свое участие в обществен форум. Световноизвестният британски писател няма да отиде на фестивала в Манчестър, посветен на поредицата му „Светът на диска“, съобщиха вестниците „Таймс“ и „Гардиън“. Причината е прогресиращият Алцхаймер. В писмо Пратчет се извинява на почитателите на фентъзи книгите му, които го очакваха на ежегодната среща през август. „Съжалявам, но се опитвах да надхитря заболяването си и успях да пиша по-дълго, отколкото някой смяташе за възможно. Но то най-накрая ме настигна. Ще ви изпратя черната си шапка“, сподели авторът на бестселъри, който за ужас на феновете обяви преди 7 години диагнозата си. Оттогава издаде 5 нови книги. През 2008-ма сър Пратчет стана патрон на британската Фондация за борба с алцхаймер и е дарил стотици хиляди британски лири, за да подпомогне финансирането на медицински изследвания. Сега Тери Пратчет живее със съпругата си Лин в графство Уилтшир, недалеч от Солсбъри.
Според някои специалисти болестта е най-разпространената форма на деменция и покосява главно образовани и интелигентни хора. Според други „елитарността“ й е свързана с това, че често слушаме и четем за известни личности, при които се проявяват подобни симптоми.

Случва се обикновено при хора над 65 като причините така и не са известни. Нелечима е – стига се до момент, в който паметта става бяло петно и човек забравя дори кой е. Единствената профилактика е умът да се поддържа активен с всякакви упражнения и в напреднала възраст. Цялата статия ще можете да прочетете в брой 42 на в. „Втора младост”

Людмила Тодорова от гр. Враца
споделя своята любима рецепта за Парена туршия:

Зимата наближава, за това е добре да се захванем с туршийте, които винаги са добре дошли на трапезата.

Парена туршия

Продукти: Камби, зелени домати, моркови, карфиол, зеле и целина, 1½ литър вода, 4 чаени чаши оцет, захар, черен пипер, бахар, дафинов лист,

1 непълна чаена чаша сол, 1 чаена чаша захар.

Приготвяне: Изчистват се и се измиват камби, зелени домати, моркови, карфиол, зеле и целина. Смесват се 1½ литър вода и 4 чаени чаши оцет, 1 непълна чаена чаша сол, 1 чаена чаша захар, черен пипер, бахар, дафинов лист и се слагат да заврат в голям съд. Във врящата смес се пускат изчистените камби и се държат, докато маринатата заври отново, след което се изваждат. По същия начин се обработват и зелените домати, които предварително са надупчени с вилица. На дъното на буркана се нареждат зелените домати, след това морковите – изчистени и нарязани на кръгчета. Върху тях камбите с малки розички от карфиол и най-отгоре нарязаното зеле. Помежду им се слага по малко нарязана целина и чесън. Заливат се с изстиналата марината и се прибавя 1 чаена чаша олио. Бурканите се затварят и се стерилизират 7-8-минути.

Свинско с джинджифил и мед

Кралете на италианската кухня – Антонио и Дженаро ни дават оригинална тяхна рецепта, за вкусно свинско.

Продукти: 500 г свинско филе, 1 коренче пащърнак, 3 глави лук, 2 моркова, 4 стръка розмарин, пресен джинджифил, 4 с.л. мед, 2 скилидки чесън, сол и черен пипер, бекон, 200 мл бульон.

Приготвяне: Нарежете на кубчета парчетата бекона и ги запържете от двете страни в тенджера със зехтин. Извадете ги в чиния. Поръсете със сол и пипер парчето месо от всички страни. Запържете го и него в зехтина за кратко. Добавете обелените скилидки чесън и нарязания на филийки джинджифил /5-6 филийки/. Добавете и меда, директно върху месото. Върнете запържените парчета в тенджерата и пуснете стръковете розмарин. Излейте бульона и захлупете за десетина минути. Добавете нарязаните на едро морков, лук и пащърнак /вместо него може да сложите няколко парчета тиква/. Оставете ястието да ври половин час, след което извадете зеленчуците и оставете още един час да се готви месото. Когато месото е напълно готово, върнете зеленчуците в тенджерата за минута-две. Сервирайте свинското, нарязано на тънки филии със зеленчуци и залято със сос.

Крем от грейпфрут

За десерт сме избрали рецепта от Мария Козлуджова, много подходяща за този сезон.

Продукти за крема: 1 литър прясно мляко, 6 жълтъка, 6 супени лъжици захар, кората на 1 лимон, 2 ванилии, 1 супена лъжица нишесте, 4 грейпфрута, 4 супени лъжици захар.

Приготвяне: Млякото завира с 4 с. л. захар, ванилиите, настърганата от лимона кора. През това време в друг съд се разбиват много добре жълтъците с 2 супени лъжици захар и 1 супена лъжица нишесте. Щом по повърхността на млякото започнат да се образуват мехурчета, се сипва по малко от разбитите жълтъци, като се бърка непрекъснато с дървена лъжица, докато кремът стане гладък. Грейпфрутът се разделя на парченца, които се запичат с останалата захар, докато се карамелизират. Кремът се сервира в чиния, върху него се изсипва карамелизираният грейпфрут. Може да се поръси с кокосови стърготини.

Всички рецепти от брой 43 може да намерите само във вестник Втора младост.

Преди 50 години

Бяхме на косъм от смъртта

През 1963 г. завърших средното си образование и ми предстоеше влизане в казармата. Изпратиха ме в Школата за запасни офицери към Военното училище в Шумен (тогава Коларовград). Един път месечно давахме въоръжен наряд за охрана на различни обекти. Последният беше през май 1964 г. на Илчов баир, където се намираха погреби с боеприпаси. Застъпихме в 16 ч., както обикновено, и службата се започна – 2 ч. на пост, 2 ч. бодърстване и 2 ч. сън. Аз бях първа смяна, изкарах първия пост от 16 до 18 ч., а в 22 ч. постъпих за втори. Нощта беше топла, тиха, но облак беше закрил луната и нищо не се виждаше на повече от 3 м. Крачех бавно в полосата, заградена с 2 м висока ограда от бодлива тел и наум си рецитирах стихотворения. На всеки половин час трябваше да се срещнем с другия часови, който се движеше в обратна посока. Първото и второто разминаване стана, но за третото не го срещнах, реших, че се е забавил, затова продължих обиколката си, като мислех, че всеки момент ще се появи. След още 300 м обаче не го срещнах и затова подвикнах: „Иване, къде си?“ В този момент куршум пропищя съвсем близо до главата ми и аз инстинктивно залегнах, а умът ми трескаво заработи, помислих си, че Иван е стрелял, но не можах да си обясня защо. В този момент луната се показа и забелязах силуети на хора с пушки. Пълзешком се добрах до караулното, блъснах часовия вътре, изгасих осветлението и казах, че сме нападнати неизвестно от кого. Цялата статия ще можете да прочетете в брой 42 на в. „Втора младост”

Късче щастие за баба

С моя съпруг през целия си живот сме се старали да правим добро, да помагаме на хората, да ги радваме с каквото можем. Така двамата успяхме да зарадваме, да ощастливим и моята скъпа баба, която имаше много тежка съдба. Останала сираче на 3 години и вдовица на 22. Можете да си представите какъв е бил животът й. Тя живееше в село Блъсково. Вземахме я на гости в Провадия, правехме й подаръци, ходехме и ние на гости. Но нашето желание бе да направим нещо по-голяма за нея. Решихме! Ще я заведем в родното място на моя съпруг – село Вълчедръм, Ломско, сега град Вълчедръм. Баба беше живяла само на село и само работа, работа… На влак не беше се качвала.

Настъпи съдбовният ден. Взехме я и на другият ден щяхме да пътуваме. Приготовления, вълнения, въпроси, отговори…

Ето ни във влака. Милата ми баба се радваше като дете, че пътува с влак. Гледаше през прозореца и питаше за всичко, което минаваше пред очите й. Съпругът ми, като истински екскурзовод, обясняваше, ли обясняваше. Пристигнахме на гара Лом. Заведохме я на Дунава, гледаше и не можеше да повярва, че това е река. Че просторът, който виждаше отсреща, е Румъния. От голямата река полъхваше свежа хладина, не ни се тръгваше. За миг баба се натъжи, спомни си за дядо, загинал при Тутракан в Европейската война през 1916 г. Целият разказ ще можете да прочете в брой 42 на в. „Втора младост”

Живот без капка топлина

Преди много години работех в едно държавно учреждение. В същата стая имаше и една колежка, нека условно да я нарече Марина. Бяхме млади и морето ни бе до колене. Марина беше остроумна, весела и искаше да бъде център на всяка компания. Развела се бе малко преди да се запознаем, имаше момиченце на две годинки. Гледаше го майка й, а пък моята весела приятелка движеше с една голяма и разнородна компания. Канеха ме и мен с тях, но рядко ходех – бях бременна с второто си дете, нямах време за друго, освен за семейството.

После пътищата ни се разделиха. Тя се омъжи за един заможен германец. Запознали се на морето, той останал очарован от симпатичнатэа Марина, пламнала голямата любов и… Тя замина да живее при мъжа си, роди му едно русичко, слабичко момченце. Момиченцето пък остана при майка й. Минаха години. Българското дете расна, порасна, стана хубава девойка, изучи се. Но съдбата нали си няма работа – момичето се разболя от тежка болест. Бабата гледа внучката си като писано яйце, води я по лекари… Позакрепи се работата. Но старата жена все се тревожеше да не пламне пак болестта, пък и Марина с мъжа си не им пращаха никакви пари. Мъжът й не давал – който си имал внучка, да си я бил гледал, казал той. Поне такава беше версията на моята бивша приятелка, а каква точно е истината, и досега не знам. Така или иначе, бабата от мъка и тревога се разболя и не след дълго се спомина…Цялата статия ще може да прочетете в брой 42 на в. Втора младост.

Виц на седмицата

– Защо се радвате толкова? – запитала една жена 98-годишен дядо.
– Защото счупих огледалото – отговорил той.
– Но това означава, че още седем години ще ви преследват нещастия!
– Знам, точно затова – радостно отговорил той.

ЗА КОНТАКТ С РЕДАКЦИЯТА

Телефон: 02 975 20 43  |  Имейл: vtoramladost@pres.bg  |  За реклама: pres@pres.bg